Когато Ралица срещна Надежда или за нормалното физиологично раждане след Цезарово сечение

С акушерка Надежда Стаменова се запознах в деня на раждането ми. Преди да стигна до нея минах буквално през ада, докато намеря някой, който има реална представа какво се прави в едно VBAC (бел.ред.: Vaginal birth after cesarean – вагинално раждане след Цезарово сечение). Следях се при доктор, който в 38 г.с. ми каза, че не може да го направи, а доводът му беше, че цикатриксът ми (белег от разреза при секцио ) е много тънък. Тогава потърсих бързо друг лекар, който се съгласи, но пък щеше да е в отпуск по време на термина ми. Тя ме прати при нейна заместничка, която заяви, че е абсурд да родя нормално. Прегледа ме няколко пъти и каза, че бебето е високо, белегът е много опънат и ще се скъса всеки момент, затова се налага спешно секцио. Уплаших се, че заради моето желание да родя нормално съм безотговорна към живота на детето си.

Изживях това кошмарно, но потърсих информация и четох много… В този момент срещнах и д-р Марта Дончева. Тази жена буквално за 3 срещи отговори на всичките ми въпроси и страхове, успокои ме, отвори ми очите и най-важното – подкрепи избора ми. За съжаление, както често се случва при летните бебета, тя също излизаше в отпуск по време на термина ми. Започнахме да чакаме и да следя тоновете на бебето (бях изплашена и ходих по 2 пъти на ден).

По препоръка от мои познати тогава се чух по телефона за първи път и с акушерка Надежда Стаменова. Направи ми впечатление, че тя се изненада приятно, когато ѝ споделих, че искам VBAC. Много малко специалисти се наемат да го правят, но тя ме изслуша и ми каза: „Обади ми се, като дойде времето.“

Терминът мина, д-р Дончева се върна в София, а аз бях спокойна. Преносвах и тя ми каза, че ще се наложи да вляза в болница „Надежда“ за индукция на раждането. Контракциите ми обаче тръгнаха спонтанно в понеделник сутринта (17.08) и във вторник сутринта вече бяха доста силни. До последно си седях вкъщи. По някакво стечение на обстоятелствата точно по време на контракциите се обади Надя и аз ѝ казах: „Аз най-вероятно ще родя преди датата за индукция.“ „Обади ми се, ще дойда“, заяви тя. Бях много щастлива, че може би желаното раждане наистина ще се случи. В един момент, както нямах при кого да родя и никой не искаше да се занимава с мен, се оказа, че си имам страхотна акушерка и прекрасен лекар. И Ава се роди – на 18 август само 2 часа след като постъпих в болницата. Бях изплашена, но Надя много, много ми помогна, защото да раждаш без упойка и лекарства си е голямо предизвикателство. Имаше момент, в който си казах: Нееее, не мога повече! А реално, това беше моментът, в който детето ми се роди.

5. Какво трябва да знаят бъдещите майки, когато искат да родят нормално след Цезарово сечение?

Да пробват. Имам приятелка, раждала секцио, която вече е готова да опита, виждайки че при мен е възможно и че се случва не само на книга или някъде си далеч. Основното е да четат много и да се борят с разни странни и остарели разбирания. Да се отстояват, ако наистина го искат. Но ако не са напълно убедени, че това е тяхното нещо, няма да се случат нещата.

6. Възстановяване след това преживяване: какви са разликите със секциото?

Няма база за сравнение. На втория ден след секциото едва се вдигах от леглото, всичко ме болеше, страх ме беше дали ще мога да ходя след упойката. Едва си държах детето. Някой трябва винаги да бъде до теб, да ти помага да ставаш, да го слага, да го взима. Кърменето с първото ми бебе беше стресиращо, защото беше за първи път. При контракции на матката шевът много ме болеше. Нямах голяма подкрепа за кърменето в другата болница, в която родих, но успях да намеря консултант, благодарение на който кърмих сина си 2 години.

Иначе Ава, подобно на брат си, е много „гладно“ дете. Много добре се справя. Веднага я сложиха на гърдите ми, след като се роди… А за възстановяването – сега буквално мога да изляза навън и да тичам. Нямам никакви проблеми, може би само малко със сядането, но мога да се грижа за бебето си денонощно, така че няма база за сравнение.

7. Надежда за теб е?

Надежда ми вдъхна надежда, че нещата наистина могат да се случат. Тя беше човекът, който малко ме върна на земята по време на раждането, защото в един такъв момент при пълното разкритие и напъните не знаеш какво се случва, дали правиш нещата правилно, за първи път ти е. Изпаднах в паника, а тя ми каза „Спри, спокойно, детето ти се ражда, давай да му помагаме, остава ти много малко, на финала сме.“ Надя беше тази, която ме окуражаваше непрекъснато, обясняваше ми какво се случва, казваше ми „Не остана, страхотна си, смела си….“ – неща, които имаш нужда да чуеш в момент на болката и на страх, и едновременно на радост, че ще видиш детето си скоро…
Истината е, че с нея нямахме време да си говорим и да ѝ кажа какво точно искам да се случи при раждането. Но много се радвам, че тя направи нещата точно така, както си ги представях – без да ме е разпитвала… Не направи епизиотомия, каквато не исках, изчака пъпната връв да пулсира и веднага сложи бебето на корема ми… Всички неща, за които бях чела и си мислех, че трябва да се случат така, тя ги направи. Благодарна съм ѝ, че беше до мен! Вдъхна ми наистина много надежда и много спокойствие.

8. Как се чувствахте сега в „Надежда“?

След раждането можех да си гледам бебето с часове … денонощно. Чувствах се много обгрижена в болницата, наистина. Аз не съм идвала тук преди, не знаех какво, но съм приятно изненадана. Хората са много мили, обгрижват жените и бебетата. Трите дни не ги усетих как минаха, чувствах се много добре. Със съпруга ми искахме да се подсигурим и да направим всичко за здравето на детето, затова решихме да се възползваме и от теста „Baby Next“, който предлагат в болницата след раждането, за да сме сигурни, че нашето прекрасно момиченце е здраво и да знаем какво се случва с нея.