Преждевременно роденото бебе има преждевременно родени родители

Председател на УС на Българската Асоциация по психотерапия, както и пълноправен член на „Българско психоаналитично пространство“.
От 2020 г. е част от екипа за психоаналитична помощ на МБАЛ „Надежда“ и МЦ „Надежда Клиникал“.

1. Проф. Богданова, на 28 ноември Вие сте инициатор и участник в голям форум „Дни на психоанализата в болница“ 2021 с основен акцент на лекциите и дискусиите „Майчинство и ранно детско развитие“. Към кого е насочено това събитие?
Това събитие е доказателство, че трансдисциплинарните връзки, обединяването на различни специалисти и организации за кауза е възможно! Полето на майчинството и ранното детско развитие е кауза, не само защото обединява усилията на специалисти като лекари, акушерки, логопеди, педагози, социални работници, рехабилитатори, но и защото изисква изключително много усилия на различни нива (институционално, личностно, социално, политическо). Отдавна няма спор за изключителната значимост на първите години от живота и важността на това да се поставят основи за по-нататъшното развитие на човека. Освен това, именно тогава могат да се реализират действия за превенция на различни психични трудности в развитието.
Ето така, очертавайки смисъла, всеки може да се включи на 28-ми ноември според своите интереси и въпроси. Този форум е опит да провокираме диалог, основан на психоаналитичната теория и практика, да създадем пространство за въпроси, за предизивкателства. Затова го нарекохме форум, стремейки се да стане център за бъдещи инициативи, практики и развитие в полето на майчинството и ранното детско развитие.

2. При какви случаи може да възникне нуждата от психоанализа по време на бременност или майчинство?
Когато майката или бащата забележат, че бебето реагира „необяснимо“, „странно“, „летаргично“, „свръх възбудимо“, когато изпитат трудности да общуват с него, имат потребност да обсъдят въпроси, свързани с отношенията си и тяхното влияние върху детето. Има и случаи, в които може да им е трудно да намерят думи (развод, смърт, криза), да са тъжни – по време на бременността на майката и след това. Защото бебетата в утробата също чуват и разбират, преживяват.

3. Когато говорим за „ранно детско развитие“, кое се счита неговото начало и какво е мястото на психоанализата тук?
Обичайно от 0 до 3 г., но смятам, че този период започва още от зачеването и вписването на бебето във фантазиите и в желанията на родителите. Има психоаналитици, които са писали и за родители (Франсоаз Долто, Мириам Сежер и др.), но всъщност психоанализата е начин на мислене, даже бих казала начин на живот, развитие на умението на родителите „да виждат между редовете“, да анализират, да опитват да разбират детето, оставяйки го да бъде себе си, създавайки собствения си път.

4. Днес е Световният ден на недоносените деца. В МБАЛ „Надежда“ Вие работите с такива. В какво се изразява Вашата подкрепа?
Предлагам да ги наричаме преждевременно родени, тъй като недоносени има риск да бъде стигма, име на детето дълго след напускане на неонатологичното отделение. Освен това, знаете, в разговорния ни език носи и друго съдържание. Да се родиш преждевременно е само една от характеристиките на началото на Живота и семейството е предизивикано да премине през това, защото трябва да дойде един момент, в който детето трябва да спре да бъде „преждевременно родено“ и „коригираната възраст“ да няма значение.
Психоаналитикът в неонатологичното отделение разказва на бебето случващото се, говори си с него, когато екипът забележи, че „сякаш се оттегля в свой свят“, тъжно е или е преживяло страдание, свързано с реанимирането на тялото му. Психоаналитикът реанимира душата на бебето, подкрепя родителите му в създаването на връзка с него (тъй като те не са били подготвени да го посрещнат по този начин), но и помага на лекарите в трудни моменти (съобщаване за състоянието на бебето например), създавайки възможност за разговор по теми, важни за тях.

5. Кой се нуждае от по-активна психологична помощ – родителите на преждевременно роденото бебе или то самото?
Ролята на психоаналитика е да разграничи въпросите на родителите от тези на бебето, тъй като много често те са сплетени. Тревогата, тъгата, паниката, шокът стигат до бебето без задължително то да ги преживява както родителите. Освен това, преждевременно роденото бебе има преждевременно родени родители, които, очаквайки го, сякаш нямат как да станат родители без него – без допира, плача, усмивката, миризмите около бебешкото. Така неонатологията е място и за раждане на родителството – да се роди или да се зароди, но да се случи, тъй като другото би означавало тежко страдание за всеки един от семейството впоследствие.
Психоанализата не е активна дейност, за разлика от други школи. Тя е съпровождане, придружаване на бебето, на родителите му да успеят да видят, да усетят това, което сами не биха могли по отношение на себе си, на света, на Другия. Това изисква една специфична упоритост да видиш невидимото най-напред у себе си.

6. От двамата родители бащата ли е този, който се нуждае повече от психологична подкрепа, когато детето му е с екстремно ниско тегло, в кувьоз месеци наред?
Обикновено се смята, че бащата по-трудно преминава през това и често е така, тъй като неговата връзка с бебето е по-различна. Добре е да не се настоява да се включи, ако му е трудно, за да може да се погрижи за съпругата си, да й осигури сигурност и увереност, че ще бъде до нея. На татковците по-трудно им идват думите около кувьоза, но подпомогнати от нас, от психолозите, от майката, постепенно успяват да изградят връзка с непознатото си бебе. Освен, че им се струва странно, те се чудят как така разбира, чувстват се неловко, неудобно, сякаш изпитват срам от това преждевременно бащинство, от това неуспяло родителство. Това е преживяване и на майките – вина, че са допуснали да се случи. Нужно е време, за да възстановят образа за себе си и този на бебето.

7. Какъв е опитът Ви с преждевременно родените деца през годините – продължават ли срещите Ви с тях и семействата им и след изписването?
Работата ми започна през 2011 г. в Болницата за деца с церебрална парализа, където посрещахме преждевременно родени бебета и техните семейства, премина през различни етапи и сега, с вдъхновение и ентусиазъм, продължава с екипа от болница „Надежда“, където заедно с колегите психолози изобретяваме практиката. Работата в отделенията, до леглото на пациентите е изключително специфична, но често поставя основи за по-нататъшни среща, която може да се случи в кабинета и в болница „Надежда“ има такава възможност.

8. В отделението по „Неонатология“ Вие оказвате подкрепа и на лекарите. Как се случва това и по-лек или по-труден „пациент“ е лекарят?
Не по-лек или по-труден от самия психоаналитик (който първо е бил пациент), от всеки, който се среща със страданието. Но специфичното в неонатологичното отделение е срещата ни в преходното пространство между Живота и Смъртта, в бързината на множество въпроси, които провокират и телата, и душите – на специалистите, на бебетата, на родителите. Мисля, че вече сме на път да създадем екип, в истинския смисъл на думата – трансдисциплинарен, в който всеки допринася със своята компетентност за разбирането на бебето, на неговите родители и тяхното страдание.
Тази тема е основен акцент на в „Дни на психоанализата в болница“ 2021 – форум за психоанализа и медицина, който болница „Надежда“ ще проведе на 28 ноември.

Проф. Богданова, както и редица други водещи клинични психолози от Франция, Испания и България ще говорят и дискутират „Майчинство и ранно детско развитие“.