Психология
Психологичната помощ в болнична среда е ключова за възстановяването на пациентите
Д-р Велислава Донкина е клиничен психолог и доктор по психология към БАН, кандидат по психоанализа към Чикагски психоаналитичен институт и член на Американската психоаналитична асоциация. Работи в областта на развитието и организирането на немедицинската грижа в болнична среда в България и ръководи първото по рода си психоаналитично отделение в болнична институция – Звеното за психологична […]
22.11.2021 | 00:00
Д-р Велислава Донкина е клиничен психолог и доктор по психология към БАН, кандидат по психоанализа към Чикагски психоаналитичен институт и член на Американската психоаналитична асоциация.
Работи в областта на развитието и организирането на немедицинската грижа в болнична среда в България и ръководи първото по рода си психоаналитично отделение в болнична институция – Звеното за психологична и немедицинска грижа в Специализираната болница за активно лечение на хематологични заболявания.
Член на Международната асоциация по психоонкология, Международната асоциация по невропсихоанализа, Международната асоциация по психосоматика в акушерството и гинекологията и на Американското общество за психосоциална гинекология и акушерство, Българско медицинско сдружение по хематология, Българско психоаналитично общество и Българско Балинтово общество, квалифициран член на Българска асоциация по психотерапия.
1. Д-р Донкина, след броени дни МБАЛ „Надежда“ ще проведе с Ваша инициатива и участие изключително иновативен за България форум – „Дни на психоанализата в болница“. Каква е неговата цел?
Тази конференция е посветена на специфична работа на психоаналитика в болнична среда, която е и доста сложно начинание, защото медицината предполага и очаква бързина, спешност и видим резултат, който можем да измерим обективно. И това е изключително важно. В същото време, човешкият ум не работи така и затова, изследвайки го, психоаналазита е установила минималните необходими условия, за да се разкрие той пред някой друг. Необходимо е време, различен подход, изграждане на връзка. Всичко това, е доста проблематично в такава комбинация, но е необходимо, защото болниците са места, на които се случват едни от най- драматичните човешки преживявания, хубави или трудни.
Психоанализата, която е нещо по-различно и сложно от стандартната психотерапия или от онова, което си представяме, когато чуем думата “психолог”, може много да помогне именно в такива моменти, където всички други грижи се провалят. Но у нас все още тази практика не е добре развита. Затова е от особена важност специалистите, съмишлениците и студентите да се събират, да черпят опит и да дискутират. Особено важна е възможността да мислим заедно с хората, които ни партнират – лекарите, сестрите, акушерките…
Нали помните мотото на болница “Надежда”? „Когато Вярата срещне Надеждата, животът намира начин!“ Така се случи и с нас – болница „Надежда“ ни събра като специалисти, които години наред инвестираме в развитието на тази грижа, срещна ни с нейните сърцати лекари и ето – България вече има такъв форум. За психоанализата в болнична среда. И за надеждата.
2. Кои ще са лекторите и върху каква тема ще дискутирате и работите тази година в рамките на инициативата?
Тази година форумът е посветен на ранното детско развитие, на ролята на грижещия се в началото на живота, на трудностите и опастностите около онова, което ни позволява да се развием и да станем хора, да мислим, да се борим, да мечтаем, да създаваме… Както и на всичко, което може да се обърка.
В професионален план, за всички колеги, които се занимават с психоанализа, ще представим не само възможната перспектива на психоанализата в болница, но също така тази година имаме и друга среща – среща на две терапевтични перспективи – Лаканианската и Бионианската. Работата със съвсем малки бебета и началото на живота на човешкия ум ще бъде разгледана от тези две различни професионални школи, от лектори с огромен психоаналитичен опит – като учени, клиницисти и преподаватели в сферата.
Лекторите ще бъдат от България, Франция и Испания, като ще имаме и дискусионен панел.
3. Вие ръководите първото по рода си психоаналитично отделение в болнична институция. От началото на тази година успешно пренасяте тази работа и я надграждате в МБАЛ „Надежда“. Създадохте екип от 5 специалисти, които работят в различните болнични направления. Защо е важно психоанализата да се случва и в болница?
Болниците винаги са особени места. Те предизвикват силни и противоположни чувства у хората – от ужас до удовлетворение и ние правим различни неща с тези чувства – в зависимост какво ни е посилно и също – какво ни води там. Това е съвсем нормално, защото болницата винаги касае въпроса за смъртта и за живота, а това е най-трудната за всички тема. Болниците са и места за срещи на човешки истории, отделно от съвсем практическите въпроси, като това колко една психологична подкрепа може да помогне като успокои пациента, помогне му да се адаптира, да съдейства, успокои напрежението в лекаря и го подкрепи как да разбира по-добре пациента си. А когато сме наранени или ужасени, за тези истории сякаш няма думи. Нашата работа прави така, че да помогне на пациента да си припомни тази история, както и това, че никоя история не е без своите думи, своето богатство и скърби. И когато тя може да бъде разказана, с нея вече може да се живее.
4. Как е организирана психологичната подкрепа в клинична среда? Чия е инициативата за среща с Вас – Ваша, на лекарите или на пациента?
Болница “Надежда” е изключително иновативна, с нея наистина ние получихме разбирането за спецификите на нашата работа, за различията й с медицината, за възможните пунктове на срещи. Така болницата ни позволи, съобразявайки се с особеностите на всяко отделение и нуждите в него, да намерим най-подходящият начин да помагаме заедно, като има различни възможности за консултация. Всеки човек може сам да поиска такава подкрепа, както и неговите близки. Понякога за човек е трудно да си даде сметка от какво точно може да се почувства по-добре и тогава разчитаме на усещанео на лекарите, акушерките или сестрите. Като хора, съпровождащи пациента в тези трудни моменти, те са много точни и усетливи.
5. Продължавате ли работата с тези пациенти и извън болницата?
Този процес е продължителен и макар понякога на хората да им е необходима съвсем малко подкрепа, често такива срещи са възможност да си дадем сметка колко въпроси към самите себе си имаме и да получим идея за това колко вълнуващ е този разговор. И когато това се случи, каним хората и след изписването си, да продължим заедно това пътуване в терапевтичния кабинет в медицински център „Надежда“.
6. Каква е разликата между психоанализата, която Вашият екип практикува и други видове психологична грижа, които по-често срещаме като начин за помощ?
Психоанализата е “тежката артилерия” на психотерапията. Тя предполага най-дълго клинично обучение за специалиста и разрешава разбиране и промяна в дълбочина. Има редица изследвания, свързани с ефективността на терапиите и те показват, че всички видове психотерапия водят до промяна, помагат, но само при психоанализата тази промяна е трайна. Случила се веднъж, тя остава във времето и е нещо като “ваксина” за душата – повече не боледуваме нито толкова тежко, нито от същото нещо. Към това трябва да се добави и един не маловажен факт – че онкологично боледуващите, хроничо боледуващите хора, хората в момент на интензивна болка, на практика не са достъпни чрез друг вид подкрепа и в средата на миналия век това прави революция във възможностите ни да помагаме. Съществува едно американско проучване, което показва, че човек се променя и оздравява в следствие на интензивна психоанализа в продължение на 5 години или … чрез 8-години хубава връзка!